На търговията със земеделски земи преди няколко години с гледаше като на доста добра инвестиция. Напоследък обаче финансови анализатори отчитат спад на търсенето както и на сделките със земя. Ако ви трябва причини за това то именно в тази публикация ще ви разкажем за това защо няма толкова много реални сделки със земеделски имоти и има ли стабилизиране на пазара в този сектор. Реално погледнато можем да кажем, че пластовете в бранша земеделие се понаместиха. Тук имаме предвид, че премина бума на продажбите от собственици и наследници на земеделски земи. Днес единствените сделки, които се случват са от хора, които са купували такива имоти с цел да запазят парите си от инфлационните потоци и сега освобождават тези пари за да ги инвестират на друго място.
Честа практика в имотите, които бяха в близост до курорти и населени места бе да се променя техния статут на предназначение. От обработваема земеделска земя до парцел за строителство – особено около морските ни комплекси и планински туристически дестинации. Но и тази вълна отмина след като се наложиха забрани за смяна на предназначението и ограничаването на строителните процеси в така наречените защитени зони.
По този начин някак се установи баланс в сделките с имоти тип земеделски земи. Не, че все още няма такива, които могат да бъдат закупени, но при тях става по-трудно, тъй като собствениците им не изпитват нужда към настоящия момент да се отърват от тях на безценица. А наистина се оказва, че доходността от отдаването под наем на земи е доста по-популярен метод за получаването на някакви доходи отколкото от депозит в банка, където безспорно ще трябва да платите и данък върху печалбата. Естествено, че дължите такъв и от получените средства от наеми,но все още доста собственици на земеделски земи не отчита в НАП тези наемни отношения и на този етап не плащат налога си към Държавата.
Ето ви няколко причини сделките със земеделски земи да не са толкова много колкото бяха преди пет или десет години. Днес притежателите на земя предпочита да я отдават под наем отколкото да я продадат и да се чудят в какво да инвестират получените пари. Не са малко и категорията собственици, които на практика се издържат само от рентиерството на селскостопанските си имоти и биха инвестирали в още стига да има продавачи, от които да купят на добра и изгодна цена. А земята е нашето национално богатство и правилното ѝ стопанисване е приоритет не само са притежаващите я, но и за Държавата.
